ГОРИТЕ В НАЦИОНАЛЕН ПАРК ПИРИН - ЗАЩИТА ЗА ПО - СИГУРЕН СВЯТ

"Горите осъществяват редица екологични функции - дърветата регулират водообмена между почвата и атмосферата; корените им задържат почвата и предпазват от ерозия; клоните, листата и почвата в горите осигуряват жизнена среда за най-голямото биологично разнообразие на всякакви екосистеми на планетата. Обезлесяването означава смърт и промяна на начина на живот - само през 1998 г. изсичането на горите допринесе в Индия за образуване на свлачище, причинило смъртта на 238 човека, а в Китай предизвика тежки наводнения, които убиха 3000 души и нанесоха щети за 20 млрд. долара. Обезлесяването нарушава естествените екосистеми, така както атаката в Ню Йорк наруши градската система на телефонните линии, транзитните пътища и търговията - но в много по-голям размер, тъй като в десетки страни всеки ден се изсичат гори."…

Предизвикателството пред Йоханесбург-създаване на по-сигурен свят
Гари Гарднър; СЪСТОЯНИЕТО НА ПЛАНЕТАТА -2002

Едни от най-важните и застрашени местообитания в света са горите. Площта им през 90-те години продължава да намалява, макар, че съществуват различни мнения за темпа на спада. "Оценката на горския фонд през 2000г.", направена от Организацията на ООН по прехраната и земеделието(ФАО), отчита, че през 90-те години горите са намалели с 2.2 на сто. Запазва се тенденцията към намаляване на площта на горите, която застрашава не само горските екосистеми, но и над 1.7 млрд. от населението в 40 държави с критично ниско равнище на горско покритие, разчитащо на горите за огрев, дървен материал и други стоки и услуги. ФАО включва в данните на горските площи и изкуствено залесените територии, за които експертите отчитат, че при тях липсва биологичното разнообразие на естествените гори и те нямат същата екологична функция.
Загрижени за бъдещето на Земята и Цивилизацията, инициативите на ООН са насочени към специални мерки за съхраняване на горски територии и обекти на национални култури с оценка за значимост от световна величина.
Такава оценка получава Националния парк Пирин през 1983г., по време на Седмата редовна сесия на Комитета за световно наследство, проведена във Флоренция (Италия), когато е включен в Списъка на световното културно и природно наследство от ЮНЕСКО към Организацията на обединените нации.
В исторически план горите на Пирин са притежавали изключителна биологична жизненост. Те са устоявали през вековете на пожари и сеч, опазвали са почвата от разрушаване,осигурявали вода (М.Маринов,1989г.)
Мурово-смърчовите гори на Пирин стават обект на целенасочено стопанисване и управление след 1913г., когато се създават държавни горски структури със седалища в Мехомия(Разлог), Неврокоп(Гоце Делчев) и Петрич(П. Панов,2000г.)
Като положителен момент за този период може да се посочи въведеният през 1925г. по примера на САЩ и Испания Празник на залесяването (Г.Георгиев,1993г.). Едва през1927/1928 и 1928/1929г.са проведени интензивни залесявания, свързани с отпуснати следвоенни заеми за активизиране на горското стопанство. Въпреки природозащитния ефект на тези залесявания те имат повече значение за възстановяване след стопанска експлоатация на горите.
През периода 1942-1952г., като мярка за борба с пороите и ерозията, са залесени земеделски земи в ниските части на Пирин от към Банско, които постепенно са придобили облик на естествени гори.
Идеята у нас за обявяване на еталонни, незасегнати от човешка дейност гори възниква в началото на миналия век, като алтернатива и по повод на узаконения на 24.07.1902 г.от XII обикновено народно събрание търг за даване на концесионна експлоатация горските насаждения около Рилския манастир - най-светите за всеки българин места(Г.Георгиев,1993г.).Практически действия са предприети след XIII общо годишно събрание на Дружеството на българските лесовъди 27-29.10.1927г. на което се отбелязва, че българската лесовъдска колегия като най-компетентна и най-заинтересована трябва да вземе инициативата и влезе в контакт със сродни организации. След организационни действия на 14.03.1929 г. се учредява Съюза за защита на родната природа. Съюзът си поставя задача да се превърне в общонародна организация. Със съдействието на тогавашният началник на Отделението за горите-Т. Куманов е назначена комисия за изготвяне на списък и илюстративни табла на растенията, които са типични за българската флора и които трябва да се запазят. Същата комисия трябвало да подготви законопроект за обявяване на първия национален парк в Рила, но в последствие се насочва към Витоша. Със специални заповеди от 29.04. и 30.04.1933г. са обявени първите два резервата у нас-Силкосия и Парангалица.
На 29.01.1934г .за резерват са обявени и местностите Баюви дупки, Дунино куче и Бански Суходол (770ха) в Пирин
На 25.02.1936г. е подписана Наредбата-закон за защита на родната природа.
С новоприетия закон в районите на народните паркове, природните паметници и природоисторическите места са въведени и ограничения за опазване на флористичното и фаунистично богатство на защитените територии. Природозащитното дело получава по-нататъшен тласък, когато в началото на 1960г. се създава при Комитета по горите и горската промишленост специална служба по защита на природата(М.Тошков,Н.Виходцевски,1964г.). Същата година на 13.11.1960г. се публикува Указ за защита на родната природа, с който се изясняват категориите обекти за защита и условията на тяхното рекреационно използване.
През 1962г.се обявяват народните паркове Вихрен и Ропотамо с което се слага началото на природозащитната история на сегашния Национален парк Пирин.
До 1988г. устройството на горите в НП Пирин, тяхното стопанисване е осъществявано в рамките на Лесоустройствените проекти за горските стопанства, които са били стопанисващият орган за територията на парка. Ревизионните периоди не са съвпадали по време, което не е позволявало точна цялостна оценка на лесовъдските количествени и качествени показатели и данни.
След разработването през 1978г. на първият Паркоустройствен проект на Народен парк Пирин(р-лН.Чучева,Агролеспроект) се слага началото отделна административна единица, каквато е създадена през декември 1979г. -Дирекция на НП Пирин, със седалище в гр.Банско, да изпълнява и координира един цялостен проект на защитена територия. Изпълнители на предвидените мерки в горските площи са горските стопанства включени в територията на Парка. Парковата дирекция осъществява дейности свързани с устройство на територията -архитектурни елементи, съоръжения, охрана на територията и др. Оценката на периода на действие и изпълнение на Проекта е, че трудно се координират действията с горските стопанства и превишаване на предвидените ландшафтно-формировъчни сечи от Проекта.
През1993г.се утвърждава нов Паркоустройствен проект - фаза Технически(р-л Л.Йоцева,Агролеспроект), разработен на базата на ландшафтна таксация през 1989г. върху цялата паркова територия.
Паркоустройствения проект е съобразен с изискванията за категорията национален парк в съответствие с тогава действащия национален Закон за защита на природата и определящата роля на международния статут на Парка. Поставените с Проекта цели отговарят на целите, които осъществяват националните паркове, а това са с приоритет консервационните, научните, просветно-образователни и рекреационно-туристически функции.
Последните оценки за съвременното състояние на горите на територията на НП Пирин, както и оценките за изпълнението на Паркоустройствения проект от 1993г., са осъществени за нуждите на разработващият се План за управление на НП Пирин в периода 2001-2002г. Въз основа на контролни проверки на терена, анализ на наличната информация за горите и целите на Плана са направени следните основни изводи и констатации:
· Запазен е изцяло естествения и местен произход на горите на територията на Парка;
· Значително е нараснал запасът на горите през последните 10 години, тъй като е отсечен само 15% от техния прираст;
· Изведените сечи в горските насаждения - ландшафто-формировъчни, ландшафтно-възобновителни и санитарни, са около 4 пъти по-малко по дървесен запас в сравнение с предвидените по Паркоустройствения проект от 1993 г.;
· Балканският ендемит черна мура участва ограничено в състава на горите, което предполага специални мерки за защита на нейните хабитати;
· Високопланинските склонове на Пирин в района на парка са били белязани от много ветровални петна в резултат на смерч. Общата площ засегната от това явление в последното десетилетие надминава 70 ха.;
· Започнал е процес на формиране на разновъзрастни по структура насаждения в резултат от ограниченото и внимателно ползване в горите;
· Общото санитарно състояние на горите се оценява като добро.

През периода 1993-2000 г. е добита общо 93014 куб. м стояща маса. Това количество превишава с 5679 куб.м-6,5% предвидената за отсичане по Паркоустройствен проект 87335 куб. м.дървесна маса. От добитата дървесина общо 73200 куб. м е събрана суха и паднала маса, което представлява 78,7% от добива в Парка. Това е главно повалена дървесина от смерч на 26 и 27 02. 1997 г и малки количества от снеголоми, снеговали и ветроломи.
Паркоустройсвеният проект не е изпълнен по отношение на ползването по видове сечи. Ползването от ландшафтно-формировъчни сечи е едва 27,8% от предвиденото, от ландшафтно-възобновителни само 11,3% от предвиденото, а от санитарни-12,2%. Отгледните сечи са извършвани с малка интензивност и са имали основно санитарен характер. В сравнение с предходния период през1993-2000 г. е добита с 26% по-малко дървесина - стояща маса.
По данни на парковата администрация са необходими 250 куб. м дървесина годишно за направа на заслони, мостове, паркови елементи, табели и др., в т. ч. и дърва за огрев. Необходимата строителна дървесина е 100 куб. м, а дървата за огрев-150 куб. м.
Планът за управление на НП Пирин в частта си за горите, определя поддържащи и възстановителни дейности в горските насаждения и ограничените по площ култури. Поддържащите дейности са насочени за осигуряване на добро санитарно състояние на насажденията и културите, поради което те се изразяват в прилагането предимно на санитарни мерки. Възстановителните дейности в горите на парка ще се приложат с цел подпомагане на възобновяването им. В последните няколко десетилетия се наблюдава благоприятна тенденция в естественото възобновявяне и развитието на горите на НП Пирин. На много места е започнал процес на формиране на разновъзрастни по структура насаждения в резултат на добрата възобновителна способност на горите, ограниченото и внимателно ползване в тях. Тази тенденция, както и създаване на най-добри условия в бъдеще за изграждане на гори със сложна хоризонтална и вертикална структура е водеща при определяне на насоките за възстановителни дейности в горите на Националния парк.
За горите и земите на територията на Националния парк са определени поддържащи и възстановителни дейности. Бъдещите поддържащи и възстановителни дейности са в зависимост от състоянието на насажденията и културите, съответстват на фукционалното зониране на територията и определените режими в зоните. За постигане на режимите в зоните се въвеждат норми за провеждане на ландшафто-формировъчни, ландшафтно-възобновителни и санитарни сечи и тяхната интезивност, екологосъобразен извоз на дървесината, минималните количества суха и паднала маса, която да остава в насажденията, мерки за опазване и подпомагане на естественото възобновяване, изкуствено залесяване и други норми и препоръки.
След 1989 г., когато е била извършена инвентаризацията на горите в Парка са настъпили съществени промени в таксационните им показатели. Най-важните причини са нарастването на насажденията и културите, изведените сечи, извършените залесявания, неблагоприятните атмосферни условия /предимно ветрове/ и самозалесяването на части от голите площи.
Очевидно е, че съвременните таксационни данни за горите и земите се отличават от данните за тях в Паркоустройствения проект от 1993 г. и предвидените по този проект мероприятия понастоящем не са актуални. Във връзка с определените режими, норми и препоръки за дейности в разработващия се План за управление, мероприятията от 1993 г. също не са приложими.
За изпълнение на целите на Плана за управление е необходима нова ландшафтна таксация. Въз основа на новата ландшафтна таксация Устройственият проект ще предвиди реализиране на дейности за повишаване на екологичната устойчивост на горите, направляване и подпомагане на възобновяването им, повишаване на почвозащитните и водоохранни им качества, подобряване на рекреационните условия в горска среда, възстановяване на нарушения от природни явления и човешка дейност и създаване на условия за намаляване на риска от възникване и разпространяване на пожари.
Трябва да се отбележи екологичната заплаха за горските екосистеми, за ландшафта и природния комплекс от реализацията на техническите проекти на Териториално-устройствен план на туристическа и ски-зона с център гр. Банско(ноември,2000г.). Поставя се под сериозно съмнение устойчивостта на горските насаждения за следващи периоди. Възникват нови задачи и предизвикателства пред Плана за управление на Национален парк Пирин - да определи необходимите и възможни възстановителни мерки за нарушенията и последиците от строителството в екологичен, социален и икономически аспект.

Инж.ИЛИЯ ПЕТРОВ-експерт по горите към ПУ на НП Пирин