Национален парк "Пирин" заема значителен дял от красивата Пирин планина, която славяните при заселването си оприличават на своя бог Перун и чието име е в основата на съвременното й наименование.
   В исторически план границите, режима и управлението на територията на парка са претърпели редица промени.
   На 8 ноември 1962г. е обявен Народен парк "Вихрен" със Заповед на Главно Управление на горите при МС. Площта му е 6 212 ха и обхваща най- високите части на Демянишки и Вихренски дял на Пирин планина. През 1974г. със Заповед на Министерство на горите и опазване на природната среда, той е разширен и преименуван на Народен парк "Пирин".    Важна година в историята на управлението на парка е 1979 г., когато се сформира самостоятелна Дирекция към Министерство на горите и горската промишленост, със седалище в гр. Банско. С приемането на Закона за защитените територии през 1998 г. на парка се определя статут на национален парк и той преминава на пряко подчинение на Министерство на околната среда и водите. Площта му е 40 332,4 ха. Тя е изключителна държавна собственост и граничи със седем общини на област Благоевград - Гоце Делчев, Банско, Разлог, Симитли, Кресна, Струмяни и Сандански.
   В територията на парка попадат два природни резервата.
   Резерватът "Баюви дупки - Джинджирица" е един от най-старите резервати в България. Обявен е през 1934 г. с цел да се опазят естествените реликтни гори от бяла и черна мура и голямото разнообразие от растителни и животински видове. През 1977г. е обявен за биосферен резерват по програмата "Човек и биосфера" на ЮНЕСКО.
   Резерватът "Юлен" е обявен през 1994г. Той крие изключително разнообразие на горски, субалпийски и алпийски екосистеми, и красотата на всички форми на алпийския релеф.
   Поради своя уникален природен комплекс от 1983 г. НП "Пирин" e обект на Световното наследство според Конвенцията за природното и културното наследство на ЮНЕСКО.

Обратно горе