Релефьт на Пирин планина е разнообразен и включва добре изразена високопланинска част, осеяна с множество езера, гористи планински ландшафти, пресечени от дълги или дълбоки речни долини и каньони. Разнообразните физикогеографски условия както и сравнително южното разположение и меридионалната ориентация на главното планинско било определят уникалното фаунистично богатство в планината.
В Национален парк "Пирин" са установени 2091 вида и подвида безгръбначни животни (паяци, многоножки, насекоми, охлюви и др.). В това число са включени 294 редки вида, 216 ендемита, 176 реликта и 15 вида присъстващи в световни и европейски списъци на застрашените видове. Това са само около половината от очакваните да бъдат открити в района видове.
От гръбначните животни се срещат 247 вида. Това включва 6 вида риби, 8 вида земноводни, 11 вида влечуги, 177 вида птици, 45 вида бозайници.
От рибите змиорката, преди обитавала района на парка е включена в Червената книга на България като изчезнал вид, а планиниският кефал е улавян еднократно в парка.
В Червения списък на Международния съюз за защита на природата са включени 2 вида земноводни и влечуги - жабата дървесница и шипоопоашатата костенурка.
От птиците в Червената книга на България са включени 31 вида, в Червения списък на Международния съюз за защита на природата - 2 вида, в Европейската конвенция за опазване на дивата флора и фауна и природните местообитания - 148 вида, а в Европейската директива за опазване на птиците - 40 вида. Скалният орел, ловният сокол, трипръстият кълвач, глухарят, лещарката, ливадният дърдавец са част от това многообразие и се нуждаят от специална защита.
От бозайниците 5 вида са включени в Червената книга на България, в Червения списък на Международния съюз за защита на природата -12 вида, в Европейската конвенция за опазване на дивата флора и фауна и природните местообитания - 37 вида, а в Европейската директива за опазване на природните местообитания - 24 вида. От особено внимание и защита се нуждаят кафявата мечка и балканската дива коза.
В момента се разработва План за управление на Национален парк "Пирин", който ще предложи конкретни мерки за опазване на това видово разнообразие и природно богатство
Много от групите безгръбначни и гръбначни животни са изключително чувствителни към негативните антропогенни влияния. В много случаи опазването на застрашените популации животни изисква запазването на техните природни местоебитания в ненарушен вид, а не защита на отделните представители (Бернска конвенция). Установяването на консервационната значимост на различните хабитати за успешното опазване на фауната се извършва на основата на критериите (отбелязани в Бернската конвенция): видово и популационно богатство и наличието на редки (стенотопни), ендемични, реликтни и застрашени видове (включени в световни или европейски Червени книги).
Редките видове обитават най-често единични находища в малочислени популации. В повечето случаи те са привьрзани към ограничен тип биотопи и изискват специфични абиотични и биотични условия за живот. Всяка негативна промяна в климата, замърсяване на околната среда и разрушаване на естествените местообитания могат да бъдат фатални и да доведат до изчезване на видове в локален или ареален план.
Ендемитите са видове ограничени в отделна територия поради исторични, екологични и физиологични причини. Към тази категория разглеждаме таксони (видове, подвидове), установени само в една планина или район в България (покални) на територията на повече райони в България (Български ендемити), Балканския полуостров (Балкански ендемити) и Балканския полуостров и съседни територии (субендемити). Ендемитите са важен елемент с висока консервационна стойност при оценката на дадена защитена територия и показват уникалността на фауната.
Реликтите в Пирин планина са резултат от сложни палеогеографски и палеоклиматични промени, протекли от средата на терциера до днешни дни. Произходът им е различен - преглациални (терциерни), и глациални (кватернерни), поради което реликтите са хетерогенна група, придават специфичност и уникалност на фауната и имат висока консервационна стойност.
Застращените видове се включват в Световни или Европейски Червени книги или регистри. Европейските Червени списъци са насочени главно към фуната на Централна Европа, но в тях все по-често попадат и видове обитаващи Югоизточна Европа.
Безгръбначни животни
Безгръбначните животни са важна част от фаунистичното разнообразие в Пирин. Те обхващат хиляди видове, голяма част от които са ендемити, реликти, редки и в много случаи реално застращени от изчезване. Това ги прави важни и представителни в таксономично, фаунистично и косервационно отношение. Някои от тях се използват като индикатори при оценката на богатството и състоянието на фауната в планината. Видовото разнообразие на установените 2091 вида безгръбначни животни показва, че Националния парк Пирин е територия със значително фаунистично богатство. Този факт се определя и от наличието на 218 ендемични, 176 реликтни и 294 редки (стенотопни) таксона, сред които присъстват и 15 вида включени в Световни Европейски Червени списъци
Консервационната значимост на безгръбначните животни се определя според това каква част от популацията им присъства в Пирин. При локалните ендемити (39 вида) 100% от популациите им са локализирани на територията на планината и те са от най-висока категория - световно значение. Тук спадат и и българските ендемити (67 вида) тъй като имат по-ограничено разпространение. Балканските ендемити (124 вида) в повечето случаи имат европейско значение. Реликтните (27 преглациални, 149 глациални) и редките форми (294 вида) (акс не принадлежат и към някоя от другите категории) оформят групата с национално значение.
Гръбначни животни
Риби.По време на полевите проучвания във водоемите на територията на НП Пирин, както и по литературни данни за района, бяха установени общо 6 вида риби, което представлява около б % от сладководна ихтиофауна на България. Два вида, дъговата пъстьрва и сивена, не са типични представители на европейската ихтиофауна, а са интродуцирани северноамерикански видове. Във водоемите на Пирин те са разселени чрез изкуствено внасяне на зарибителен материал. Един вид - обикновна змиорка понастоящем трябва да се счита за изчезнал от тези води, а един, планинският кефал е установяван за района само веднъж, което поставя под вьпрос наличието му в района.
Земноводни и влечуги. Сигурно доказани обитатели на НЛ "Пирин" от класовете земноводни и влечуги са 19 вида: 8 вида земноводни и 11 вида вида влечуги.
Птици
На територията на НП "Пирин са установени 159
вида птици, които съставляват 40 % от видовото разнообразие за територията на България.
Бозайници. Според наличните литературни данни и проведените полеви изследвания през 2001 и 2002 на територията на НП Пирин са установени 45 вида бозайници, които съставляват ок. 50 % от сухоземните бозайници у нас. В резултат на полевите изследвания се установи обитаването на 12 вида прилепи.
Реликти и ендемити
Реликтите сред грьбначните на Пирин се отнасят към т. нар. глациални реликти. Сред рибите това са планинският кефал и балканската гпстърва; сред земноводните и влечугите планинската водна жаба, живородният гущер и усойницата; сред птиците- пернатоногата кукумявка, белогръбият кълвач и трипръстият кълвач; сред бозайниците - снежната полевка.
На Пирин се срещат и местни форми (подвидове) грьбначни животни, характерни само за Балканския полуостров - балкански ендемити. С такива подвидове са представени македонският гущер, белогьрбият ткълвач, балканската чучулига, алпийската завирушка, качулатият синигер, скалната зидарка, кафявата горска полевка и дива коза.
Видове с природозащитен статус и мерки за тяхната защита На територията на Пирин обитават видове, които са обект на национални и международни природозащитни мерки и тяхното опазване е основен приоритет за плана за управление. Такива видове са два вида риби, около 150 вида птици и около 40 вида бозайници.
Най-голям брай видове с природозащитен статус има сред най-многобройния клас грьбначни животни - птиците, следвани от бозайниците. Специално трябва да се отбележи, обаче, че педреждането е обратно при видовете, включени в Червения Списък на !0СМ - 2 вида птици и 17 вида бозайници.
Събраните фаунистични данни (разпространение на територията на парка, предпочитани местообитания, състояние и площ на местообитанията, данни за чисрлеността и миграциите на видовете) позволиха да се набележат видове, които се нуждаят от специални мерки за защита и затова са специално разгледани в Плана за управление. Сред рибите такива видове са планиският кефал и балкаската пъстърва. Сред птиците предмет на специални мерки трябва да бъдат: малък креслив орел, мальк орел, скален орел, орел змияр, лавен сокол, сокол- скитник, глухар, лещарка, планински кеклик, ливаден дърдавец, горски бекас, гълъб хралупар, пернотонога кукумявка, белогръб кълвач, трипрьст кълвач. Сред необходимите мерки за тяхното запазване по-важни са: изясняване на причините за намаляването на всеки вид в парка; локализиране на териториите на едрите хищни птици и по-строга охрана на сьответните горски участъци, които се явяват гнездови местообитания; включване на тези територии, както и токовищата на глухара, в зони с по-строг режим; постоянна охрана на гнездата на някои видове хищни птици през гнездовия период; обявяване на отделни защитени територии в гнездовите райони намиращи се в близост до парка-извьн границите му или включването на някои от тези размножителни територии към територията на НП Пирин; забрана, ограничаване и контрол на различните дейности, поради които масово навлизат хора в горските масиви- сьбиране на гьби, горски плодове билки и
|
2006 Дирекция национален парк "Пирин"