ОПИСАНИЕ

    Скалният орел е най-едрия и най-силния от всички наши същински орли. Той е най-често са изобразявания по гербовете орли - символ на сила, смелост и независимост.
     Крилата му са дълги и относително тесни
     Дължината на крилото на мъжкия е 594-660 мм
     Дължината на крилото на женския – 627- 690 мм
     Дългата му опашка е съставена от 12 пера и е леко закръглена.
     Дължината й е 340- 370 мм
     Стъпалото е дълго 95-108 мм
     Човката е дълга 50-57 мм
     Мъжкият тежи 2,840- 3, 600 кг
     Женският тежи 4,200- 5,500 кг
     При възрастните птици, главата отгоре и отзад е жълтеникавосива със златист отбля-сък. Гръбната страна е тъмнокафява със слаб пурпурен отблясък, а коремната – по-светла с белезникавокафяви недобре очертани петна. Маховите пера са черни, а опашните светлопепеляви с черна препаска в края.
     Особено големи са ноктите на задния и вътрешния пръст.
     Човката е черна с жълта восковица.
     Първото пухово облекло на наскоро излюпените орлета е сивобелезникаво, а второто – чисто бяло
     Възрастните скални орли са много предпазливи. При неколкократно непосредствено доближаване на човек до гнездото им, те го напускат, изоставайки дори малките си
     Ирисът е златистокафяв или червеникаво-кафяв. Ноздрите са тесни. Краката са жълти. Пръстите са силни, с черни, дълги, извити и много здрави нокти.
     Скалният орел е дългогодишен. Лишен от свобода скален орел е живял над 80 години, счита се, че на свобода този орел може да достигне до 120 и дори повече години.
     По земята, скалният орел ходи бавно и тромаво, но подпомагайки си с крилата, може да се придвижи на голямо разстояние. При излитане от равно, ниско място скалният орел изтичва, подскачайки няколко крачки, размахвайки мощните си крила. За него е характерен реещия се полет, но много по-динамичен, отколкото при морския орел или лешоядите
     Издигне ли се високо, той лети с разперени крила, без да ги движи в продължение на 15-20 минути нито веднъж. При летене главата и човката са му издадени напред, а крилата му са така широко разперени, че върховете на маховите пера не се допират един до друг. Гласът му се чува доста рядко и звучи като”кик-кик-кик” или като”кия-кия-кия” и наподобява кучешко джавкане.

РАЗМНОЖАВАНЕ

    Половата зрелост на скалния орел настъпва на 5-6 годишна възраст. Дотогава младите скални орли скитат поединично
     Гнездовият район е постоянен и заема площ от около 100 кв. км..
     Брачният период започва рано през пролетта. Всяка двойка има по2-3 гнезда, разположени по високите, мъчно достъпни скали в планините. Ползва ги редица години, сменяйки ги последователно.
      Гнездовите двойки са постоянни – орелът и орлицата не се разделят през целия си живот.
     Основата на гнездото е изградена от по-дебели здрави клони и застлано с по-тънки вейки, съчки и бурени Гнездата са много големи. Старите, често ремонтирани гнезда достигат до 2 и повече метра в широчина и височина. Карпелан е измерил във Финландия гнезда на скални орли, високи 2 м и широки 3 м.. В гнездото си този орел поставя свежи клонки и листа.
     В края на март орлицата снася 1-2 си яйца. Мътенето продължава 45 дни. Яйцата са сивобелезникави, слабо прошарени с жълтеникави, виолетовосиви и светлокафяви петна. Яйцата са относително дребни – размерите са средно 77 х 57 мм. Интервалът между снасянето на всички яйца е 3-4 дни. При пропадане на първата сноска орлицата снася повторно. Мъти предимно орлицата .
     Когато малките орлета поотраснат, започват да ловуват и двамата родители и да им носят и дават лова неразкъсан. Понякога по–малкото орле загива още в най-ранна възраст поради канибалството на по-възра-стното си братче или поради недостиг на храна.
     През първите дни тя храни малките с размекната в гушата й храна, а след това разкъсва лова на дребни части, преди да им го даде.
     Младите скални орли напускат гнездото на около 2, 5 –месечна възраст, но още 4-5 седмици се държат наблизо около гнездото и едва в края на август стават напълно самостоятелни На скоро след това започват да скитат достигайки, особено през зимата твърде далеч от гнездовия си район.

ХРАНЕНЕ

     Ловният участък на скалния орел е много голям и често е повече от 200 000 дка. При ловуване, реещият се немного високо във въздуха, скален орел напада плячката си по два начина: или спускайки се, описва все по-тесни спирални кръгове и наближил земята се плъзга леко по посока на плячката си и я сграбчва, или пък подобно на сокол още от високо се спуска с полусъбрани крила към жертвата си, но наближавайки я, издига крилата си нагоре, разперва опашката си ветрилообразно, за да намали скоростта на връхлетяването, издава главата си напред и протягайки краката си с разтворени пръсти, сграбчва плячката, която бива почти напълно замаяна от това внезапно нападение и неспособна за съпротива.
     Скалният орел умъртвява хванатия лов, както Дементиев описва по най-различни начини. Най-често хваща плячката си с едната лапа, забивайки в гърба й здравите си и остри нокти, а с другата сграбчва главата й и я тегли назад, за да й пречупи вратните прешлени. Умъртвяването на жертвата извършва и чрез разкъсване на големите вратни кръвоносни съдове с няколко удара на мощната си човка.
     Често пъти, забил ноктите си в плещите на по-едро съпротивляващо е животно, скалният орел го зашеметява с мощните си крила, свивайки ту едното, ту другото крило и нанасяйки удари с твърдите си махови пера. По-дребния лов той умъртвява с яките си и остри нокти.
     Преди да бъде изяден, хвъркатия лов бива отчасти оскубан. По-дребните пера, както и козината на бозайниците, скалният орел изхвърля през 4-5 дни обратно през устата във вид на погадки.
     Костите обаче, които поглъща с голяма охота се смилат напълно. Възрастният скален орел употребява за храна дневно 600-1000 г месо.
     Той обаче може да преживее няколко седмици без да се храни.
     Според Шименц скалният орел може да носи с лапите си плячка, тежаща до 10 кг, но с такава тежест той лети много бавно и не може да се издигне във въздуха.
     Често пъти особено след отглеждането на малките скалният орел ловува на двойки, като хванатия лов бива изяждан съвместно, макар и понякога между орловата съпружеска двойка да възниква кратка свада за някоя по-вкусна мръвка. Ловът продължава до към обяд. След това скалните орли се връщат обратно и почиват на подходящо място недалеч от гнездото си. Там те стоят с пълни гуши, докато им се смели храната. След почивката отлитат на водопой, като при това се и къпят. Щом уталожат жаждата си и почистят перата си, скалните орли предприемат отново ловен полет. Привечер, преди да се е напълно стъмнило, отиват да нощуват в предварително избрано от тях подходящо място.
     Скалният орел се храни с дребни бозайници и птици. мишки, полевки, плъхове, лалугери, таралежи, катерици, зайци, както и с яребици, пъдпъдъци, гарги, свраки, сойки, диви патици, гъски и други водоплаващи птици. Бързолетящи видове птици напада по-рядко. През “миши години” изхранва малките си предимно с мишки и други мишевидни гризачи. Яде и мърша. Рядко напада и по-едри бозайници.
     Той обаче напада и по-едри животни: лисици, кучета, диви и питомни кози, овце, чакали и дори вълци.
     Описан е случай и за безрезултатно нападение в СССР на скален орел през зимата на 1939 год, върху една намираща се в гората жена. В миналото са описани и безуспешни нападения на скални орли в Швейцарските Алпи въху деца и младежи.
     Скалният орел е най-често обучаваната и използваната за лов хищна птица от почти всички народи на Средна Азия. Там от най-древни времена и до днес, той се обучава и използва за лов на фазани, тетреви, дропли, диви патици, диви гъски, мармоти, зайци, лисици, газели, диви кози, диви овни, чакали, вълци и др.

КУЛТОВЕ

     Орелът е считан за символ и атрибут на върховните вселенски сили. Той донасял на земята бури и мълнии, гръмотевици и хали. В този смисъл неговото присъствие в символиката на държавната власт е носител на идея за сакрално родство и индиректно подражателство.
     При много народи и племена основен носител, осъществяващ достъпа до висшите светове е бил орелът. Когато се трактова видовата принадлежност на понятието орел, народният творец определено визира скалния орел. Единствен той от многобройните представители на рода е носител на гореизброените качества и характеристики. На някои племенни наречия думата шаман е равнозначна на орел.
     Някои племена са отглеждали орел, като израз на митично благоволение. Други му принасяли жертва, което до късно се е запазило като обичай в редица райони и на нашата страна.
     Според тълкуванието на В.Илиев, третият Кубратов син, Атилкес, което значи от Атиловия род, а самият Атила е знайно, че принадлежи на рода Дуло, е именно Аспарух. В традицията на сакралната кодировка неговото име означава на алански език “Белоконник”, а на арабски - “Белият орел”.
     Маската на орел, украси от неговите пера, шевици и дърворезби подсилвали внушителността на ритуалите.
     Орелът е вероятен знак и за Аспарух от рода на Атилкес, което донякъде се потвърждава с намерения в гроба на кана сребърен орел. Изследователите допускат, че тази фигурка е красяла бончука на великия кан.
     По данни от проф. П.Юхас, в древна хроника на Кезаи, отнасяща се за 1282 г е посочено, че“...гербът на крал Етел - Атила, който владетелят носел върху своя щит, наподобявал птица, която на маджарски се нарича Турул /орел/...”. Всъщност това е тюркското название на алтайския кречет /бял сокол/, което от своя страна е висшата степен на посвещение, допустима за земен човек.За номадите, орелът е бил вечен спътник на многобройните им стада в техните странствания. За конните ловци, той е бил почитан помощник в престижния соколарски лов. Обучението на птиците, тяхното ползване и опознаване, смелият им нрав, са утвърждавали още повече уважението към него. И досега в Средноазиатските държави, това занимание идещо от древността е на най-висока почит. Служилата вярно птица получава свободата си след определено съжителство с човека.

СТАТУС

Скалният орел е категоризиран като рядък вид за територията на страната. Включен е в Червената книга на България.
    В НП Пирин скалният орел се среща рядко. Въпреки това той е избран за символен знак на парка и грижите за неговото присъствие и стабилизиране са активни. Вероятно тази тенденция ще прерастне в някои конкретни мероприятия свързани с изкуственото привличане, подхранване и реаклиматизиране на скалния орел в Пирин.
     През последните години се забелязва повсеместно стабилизиране на запасите и гнездовите му райони. Това до голяма степен се дължи както на активната природозащитна дейност, така и на подобряване на хранителната му база – пустеещи земи с добри популации на гризачи, активна