СТАТУС
   

    Кафявата мечка / Ursus arctos/ е индикатор за първична дива природа. Нейното генетично съхраняване е важна задача за защитените природни територии.
    Състояниетона запасите от дълги години за територията на България се счита за стабилно – около 800 екземпляра по официални данни към 2004 година.
    Въпреки това видът е включен в редица международни юридически договорености. Кафявата мечка присъства в Червената книга на България /1985/ в категорията рядък вид.
    Въпреки това видът е включен в редица международни юридически договорености. Кафявата мечка присъства в Червената книга на България /1985/ в категорията рядък вид.
    Видът попада и в CITES конвенцията за международна търговия със защитени видове от дивата фауна и флора, ратифицирана от България 1990 / ДВ, бр. 103, 1990/ в сила от 16.04.1991.
    Видът попада и в клаузите на Бернската конвенция за опазване на дивата европейска флора и фауна и природни местообитания, ратифицирана от България 1991 г / ДВ, бр. 13,1991/ в силаяя от 01.05. 1991 г.
    В Закона за биологичното разнообразие /обнародван в ДВ, бр 77 от 9.08.2002 г/, кафявата мечка е включена в Приложение 3 като вид, защитен на територията на цялата страна и в Приложение 2 – вид, за който се обявяват защитени зони за опазване на местообитанията му.
    По инициатива на сдружение “Природен фонд” за опазване на вида е изградена т.нар. Балканска мрежа за опазване на мечката, 21.04.1996 г с приоритети:
    “...уеднаквена методология за бъдещите изследвания на мечата популация...да се проучи унищожаването и накъсването на мечите местообитания, като се обърне специално внимание на “мечите коридори”.

СИСТЕМАТИКА

Произходът на мечките и генетическата им връзка с другите представители на разред Carnivora и досега не е изяснен.
    Изкопаеми останки от тях са известни още от миоцена в Европа и плиоцена в Азия. Към семейството им принадлежат най-големите представители на разреда. Дължината на тяхното тяло достига до 2.5 м, теглото им 800 кг. Телосложението им е могъщо и тромаво.
    От долния еоценов период е известен един дребен вид хищник, който по типа на всеядните зъби и издатини по тях и по структурата на черепа стои доста близо до мечките
    Мечките водят надземен или полудървесен начин на живот. По характера на храненето са полифаги. Строежът на зъбната им система показва, че те са приспособени както към месна, така и към растителна храна.
    В по-студените области мечката изпада в зимен сън, от който леко се събужда при нужда. Той е свързан с недостига на храна, защото в страни с безснежни или малоснежни зими, мечката не изпада в летаргия.
    Огромните кучешки зъби служат за умъртвяване на едрата плячка, а ниските кътници с широка, слабо наръбена повърхност, са еднакво удобни както за сдъвкване на месна, така и на растителна храна.
    Раждането на малките става през зимата, по време на съня, а при липсата му – през пролетта. От сетивата при мечките най -добре е развито обонянието и слухът. Зрението е значително по –слабо.
    Систематика
    Кафява мечка /Ursus arctos/
    Бяла /полярна/ мечка /Ursus maritimus/
    Американска черна мечка /Ursus americanus/
    Голяма панда /Ailuropoda melanoleuca/
    Очилата мечка /Tremarctos ornatus/
    Бърнеста мечка /Melursus ursinus/
    Малайска мечка /Helarctos malayanus/
    Хималайска черна мечка /Selenarctos thibetanus/

РАЗМЕРИ

Масата и размерите на кафявата мечка са в пряка зависимост от възрастта, пола, развитието и генетическите заложби на животното.
    Средни размери за вида, обитаващ Европа
    Дължина                             170-200 см
    височина в холката        80 -100 см
    тегло за мъжките            170-250 кг
    тегло за женските                       100-150 кг
    Приблизително такива са размерите и на нашенската кафява мечка. Разбира се, отделни екземпляра показват отклонения както в долната, така и в горната граница на показателите, което е характерно за вида.
    Мечетата се раждат много малки поради спецификата на размножителния процес при този вид. Напускайки родовата бърлога, след като са престояли повече от два месеца вътре, те тежат около 2,5 – 4 кг.
    На 5-6 месечна възраст                        2-годишните мечета достигат
    Тегло                                     10-12 кг                     60 - 70 кг
    височина в холката                        45 см                         80 см
    дължина                                80 см                         140 см
    задно стъпало                     9 X 7 см                    11 X 18 см
    ширина на предното стъпало                  8 см    12 см
    По това време започват да се забелязват и някои различия в общия размер на мъжките и женски индивиди като през първата, втората и третата година мечката продължава интензивно да изменя размерите си.
    Теглото вече се колебае значително в резултат на различното качество и количество на хранителната база и сезона. В тази си възраст мечката има по-строен, скоклест вид. Тялото й е гъвкаво и поставено сякаш на високи крака, ушите дълги и стърчащи над общо взето тясната, издължена глава
    Мечката продължава да нараства и променя своите размери сравнително интензивно до 5-тата – 6-тата година от живота си, след което настъпва известно забавяне на темпа на растежа
    Естествено, първенството по големина се държи от мъжкарите. Общата дължина при тях се движи в границите 160-220 см, височина в холката 100 см, дължината на задното стъпало -21-26 см, ширината- 12-15 см, а ширината на предното – около 15 см. Този признак е най-слабо променяем след периода на интензивния растеж.
    Едва на около 10-11 години тя достига кулминацията в развитието си, след което слабо, а в повечето случаи вече само сезонно изменя облика си.
    Женските над три години отстъпват на мъжките по всички изброени показатели. Така например общата дължина при тях не надхвърля 160 см, височината в холката - 85 см, дължината на задното стъпала 20 см и ширината на предното 12 см
    Наистина масата на кафявата мечка е важен показател за състоянието не само на индивида, но и за качеството на популацията, от която произхожда. Тя е относителна и зависи от пола, индивидуалните данни, сезона, хранителната база. За кафявата мечка основен фактор в това отношение са генетичните заложби, наличието на хранителна база, сезонната цикличност и индивидуалния път на развитие. Рядка е възможността дори израснали напълно мъжкари да надхвърлят 350 кг.
   

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ

Навсякъде в ареала си, кафявата мечка обитава предимно обширните горски комплекси в планинските области. В Западна Европа до средата на 20-ти век мечката се е срещала на отделни места в Скандинавия, Перинеите, Карпатите и на Балканите.
    Известният шведски зоолог К. Керри Линдал счита, че днес в Европа съществуват над 20 обособени популации.
    Балканската популация на кафявата мечка е на трето място по численост в Европа, след Руско- Финландската и Карпатската. На Балканите най-много мечки се срещат в България.
    Съществуват обособени четири основни локални популации

    Пиринската
    Рилската
    Средно Старопланинската
    Родопите

    Подробно описания за разпространението на кафявата мечка по нашите земи от средата на 19-ти век е оставил видният чешки изследовател К.Иречек. В Пирин и Рила тези хищници се срещали навсякъде, в Балкана обитавали горите край Берковица, Тетевен и Твърдица, но най-вече около Шипка. В Котленската долина мечки се срещали редовно около селата Медвен, Ичера и Старо село.
    Сливенската окръжна комисия в тозипериод изплащала премии от “осем рубли за всяка убита мечка”. В горите на Средногорието те обитавали около връх Богдан, край Панагюрище и Змеево, а на Витоша се срещали “малки кестеняви мечки”, които слизали до Владая. Мечки имало и по Руй планина и Драгоманския проход. Само за периода 1889-1899 г. са убити 567 екземпляра от този хищник.
    Преследването на мечките довело до катастрофалното им намаляване в редица области.
    В този период разпространението на мечката обхваща предимно планинските масиви на Стара планина – Клисурския, Калоферския, Габровския, Сливенския и Котленския балкани, Родопите, Рила, Витоша, Пирин, Странджа и Осоговската планина, като популацията добива почти скелетна структура.
    Днес популацията на кафявата мечка в България се счита за стабилна. Според официалните таксации в страната обитават между 600 и 88 екземпляра в основните планински масиви.

    ХРАНЕНЕ

И     зследванията за хранителната активност на кафявата мечка сочат, че 75 на сто от храната са тревните и ягодовите видове, плодовете и насекомите.
    Летаргията, в която изпада мечката, завършва в началото на март. В първите дни след раздвижването тя се насочва към откритите, безснежни и по-ниски райони, където търси останали от есента плодове, жълъди, нежни стъбла и луковични треви, папрати, гъби, лапад, глухарче.
    Презимувалите в алпийските зони мечки, особено женските, останали около бърлогите заради малките, изпасват до земята стръковете на светликата, растяща между скалите. Много от тях разравят мравуняците, изяждайки мравките и мравите какавиди заедно с част от материала, с който е построен.
    С напредването на пролетта хранителната активност на мечката се повишава. Интензифицирането на жизнените процеси вследствие наближаването на сватбения период повлиява по свой начин на тези процеси. Попадайки на болно, наранено или отпаднало животно, мечката не пропуща случая да го убие. Обикновени първите за календарната година нападения над диви и домашни животни са през март - април.
    В малко по-късния период, когато по пасищата започват да излизат първите стада добитък, мечката съсредоточава вниманието си върху този източник на храна.
    През лятото растителната хранителна база се разширява. Това създава възможност хищникът да задоволи чрез нея до известна степен нуждите си
    В плодоносещия период на горските и градинските дървета, мечката намалява интереса си към месната храна, с изключение на някои екземпляри. Отделни мечки посещават с голяма охота селскостопанските култури, жита, овес, царевица, лозя.
    Подготвяйки се за зимуване, мечката се храни през по-голямата част от денонощието. Обикновено още в средата на ноември активността й намалява и в края на декември или началото на януари, след някой обилен снеговалежи застудяване, тя се прибира в бърлогата си и изпада летаргия. Редки изключения прави някой недобре запасен с мазнина екземпляр.

    БЪРЛОГИ

    Летните лежанки, в повечето случаи, са временни и при оформянето им мечката не се старае особено.
    Най-често, те представляват вдълбани 15-20 см в земята ямки с дължина 130 см и, със средна ширина 60-70 см. На места мечката се настанява и в леглата на дивите свине. Това става не толкова, че намира готово укритие, а по-скоро поради еднаквите изисквания към условията на денуване и отдих. В зависимост от наличната горска постилка, дъното е застлано с естествено с листа, борово иглици, трева, а понякога и гола земя.
    С настъпването на зимния период започва диференциацията по отношение на вида, разположението и ролята на леговищата. При топло и не валежно време, много от мечките продължават да почиват дори и през декември в летния тип лежанки. В скалистите високи планини мястото им се избира на някой открит скален масив, а при наличието на дървета, тя често е в основата им.
    Така избраното място, мечката вдълбава във формата на кръгла яма с дълбочина 20-30 см диаметър 110см, когато съставът на почвата го позволява. След това застила леглото се с 15-20 сантиметров тревен чим. Ако в непосредствена близост се простират клони на дървета, мечката ги отгризва и прекършва, употребявайки ги за настилка. В така оформеното зимно легло, тя прекарва понякога дни, без да се отдалечава от него.
    При наличие на скални комплекси, повечето от мечките устройват леговищата си там.
    В изключително неблагоприятни дни, а понякога и седмици, през зимата много от мечките употребяват за укритие и скални пещери, ниши и цепнатини. Тези бърлоги обикновено са разположени в горния горски пояс или над границата на гората и по-рядко – в ниските райони на планината, като се използват най-вече естествени пещери със средна дълбочина на 2-3 метра и неголям размер на входа. Приютилата се там мечка оформя леглото си, като издълбава на пода ямка по подобие на лятното. Тук, свита на кълбо, дремейки, тя прекарва зимния период. Характерно за така оформеното легло е небрежното или липсващо застилане с подръчен материал
    Различно е поведението на женските, които ще раждат. Още през октомври те започват да навестяват пещерите, в които възнамеряват да иззимуват. Рядко мечките майки променят родовите си бърлоги. Обикновено това са естествени скални дупки, с дълбочина 2-4 метра и вътрешни размери 1 на 1метър. Най-вече в дъното им или в удобно за целта отклонение женската оформя леглото си. То представлява разрита на пода не дълбока яма, старателно застлана с подръчен материал.
    Дебелината на постелката достига 25-30 см, като особено се натрупва по ръбовете на гнездото при въртене на животното. По този начин мечката бива обвита отвсякъде с изолиращ топлинен слой. Само с трева и мъх са застлани бърлогите, разположени в скалните комплекси, където липсва дървесна и храстова растителност. Ако в близост има такава растителност, мечката я използва за застилане на леглото, отгризвайки и носейки клони от 15-20 м разстояние
   

    ВЗАИМООТНОШЕНИЯ

     Оценката за взаимоотношенията на човека и мечката е резултат от анализирането на множество естествено-исторически и социални фактори
     В над 40 на сто от случаите на среща с мечка животното се отдалеча спокойно, без паника
    Нерядко в поведението на оттеглящата се мечка се констатират опознавателни елементи – изправя се на задни лапи, спира, души, прави обход наоколо. По-често такива са действията на възрастни, по-спокойни екземпляри. Случва се понякога срещата да е внезапна и на сравнително близко разстояние. Тогава, ако не реагира по първите два начина, е възможно мечката да предприеме “лъжливо нападение”, или заплаха -12 на сто от всички срещи.
    Обикновено те се изразяват в демонстративно скъсяване на дистанцията, заплашителни действия и звуци. Дори и в тези случаи, с малки изключения, не се стига до непосредствен контакт.
    Дори и мечка майка със своите рожби предприема такова отдалечаване, което осуетява конфликта с човека.
    Кои са факторите, които прекратяват заплашителните действия на мечката, едва ли може да се каже. В някои от случаите това е запазването на спокойствие, доколкото може да бъде запазено в такива моменти, в други – съответни действия
    Съществуват обаче и при нашите условия предпоставки, при които мечката може да нападне - 11 на сто от всички анализирани срещи. Причината за нападенията са комплексни и зависят както от характера и действията на самото животно, така и от тези на човека. Те могат да бъдат разграничени в четири основни групи:
   

нарушена “критична дистанция”
защита на потомството
защита на плячката
предизвикано силно раздразнение
   

    Величината на’критичната дистанция” не може да бъде фиксирана, но твърде рисковано е тя да премине 5 метрова граница. Разбира се, всяко правило си има изключения, което се доказва и от противни на посочените примери.
    Много по-характерни са нападенията на мечки над хора, които преследват или правят опити да похитят малките им. Агресивността, породена от стремежа за защита на потомството, е в зависимост както от периода, така и от индиви-дуалните качества на майката. Подплашена в бърлогата си, или скоро след напускането й, тя изоставя своите малки.На тази й “отстъпчивост” се основава и уловът на мечета в ранна пролет. Това е занаят, в който се специализират в миналото отделни ловци. В много от случаите мечката майка изоставя своите рожби при активно подплашване на човека – обикновено изстрели в нейната посока.
    Безспорно обаче най-многообразни са случаите на нападение на мечки върху хора по повод силно раздразнение, раняване, преследване. При добрата информираност на посетителите на Парка и липсата на подобни провокации тази възможност на практика е ликвидирана.
    Съществена причина за нападение на мечка върху човека може да стане и при защита на плячката. Възбудата от самата схватка е толкова силна, че понякога мечката часове наред не може да се успокои. В други случаи, заетият с ядене хищник така се увлича, че допуска приближаването на човека. Срещата в такъв момент е опасна.Взаимоотношенията с другите представители на дивата фауна са многообразни. Мечката е силно животно на практика без съперник в дивата природа. Случайните сблъсъци с други хищници – вълк, или едри диви животни като дива свиня обичайно са провикирани от конкретна ситуация. В тези случаи основни качества се оказват възрастта, големината, състоянието на животното, или характера на възникналата ситуация.

    РЕЧНИК
   

Мечка	общоприетото название на вида Кафява мечка /U. arctos/
Мече	подрастващото малко, докато е все още под опекунството на майка си, или до навършване на втората си година. Обичайно размерите на такъв екземпляр не надвишават маса от 50-60 кг.
Мечок	мъжкия индивид.
Лапа	онази част от крака на мечката преден, или заден която достига до първата става. Лапата е предна, или задна и към нея принадлежат петте пръста с външните нокти.
Стъпало /ходило/	стъпалото /ходилото/ е долната опорна част от лапата, с която мечката стъпва върху повърхността на земята.
Холка	Онази част по линията на гръбначния стълб, при която се събират раменните лопатки/ плещи/. При мечката тя е особено изразена, гърбава и масивна като оформянето й започва след третата година. Богато е наситена с мирисни жлези и поради това при нанасяне на маркировъчни знаци върху дърво, или друга повърхност мечката целенасочено търка холката си там.
Стъпка	отпечатъка от стъпалото /ходилото/ на мечката върху земната повърхност
Диря	поредицата от няколко стъпки, които мечката оставя при предвижване
Крачка	разстоянието между две едноименни стъпки от “точка до точка” .
Следа	всички промени на терена, предизвикани от деятелността на мечката както при отпечатване на следите от стъпалата й така и при хранителна дейност, маркировъчна, ловно поведение, устройване на леговища и т.н.
Местообитание	Онази част от ареала на обитание, която притежава всички природни дадености и фактори за постоянно присъствие на индивида през всички сезони.
Местообиталище	oнази част от местообитанието, която индивидът обитава през определен период от годината, или сезона.
Територия	oнази площ от терена на ареала, местообитанието, или место обиталището върху която индивида обитава в определен момент и по определен повод.
Маркировъчен знак	ясно видима следа от маркировъчната активност на индивида, с която той заявява своето присъствие и принадлежност към определено място в обитаваната територия
Бърлога	подземно, или скално убежище, естествено формирано или направено и дооформено от индивида, в което той се укрива, ражда, или изпълнява други функции съобразно биологията си
Лежанка	наземно оформено място за отдих, почивка и укритие, в което индивида временно пребивава от един до няколко пъти
Леговище	наземно оформено място за отдих, почивка и укритие с дълготрайно предназначение, в което индивида пребивава за определен период от време, или дори изпълнява някои от биологическите си функции.
Хранителна точка	определено пространство, място или хранителен фактор от растителен и животински произход, посещаван от индивида във връзка с хранителната му активност.