СТАТУС

    Дивата коза обитаваща България, е от подвида Rupicapra rupicapra balcanica Bolcay /1925/ - Балкански подвид дива коза.
    В “Червена книга на България” тя е отбелязана като “застрашен вид”. В Приложение III на Бернската конвенция, ратифицирана от България и валидна от 1.05.1991 г дивата коза е отбелязана също.
    Балканският подвид е включен и в Приложение II на Директива 92/43 на Съвета на Европейската Икономическа Общност от 21.05.1992 г за запазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна, а също и в Приложение IV – растителни и животински видове от интерес за общността, които изискват строга защита.

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ

    Дивата коза обитава субалпийските части и горната граница на гората в Пирин. Трайно е привързана към своите местообитания. Миграциите и придвижванията й са продиктувани от промяната на сезоните и заради нуждата от спокойствие.
    През тежките зимни периоди дивата коза се спуска по южните склонове на планината, или слиза надолу по склона.

ОПИСАНИЕ

    Дивата коза има стройно и набито тяло. Мъжкарите достигат на дължина до 140 см и тежат до 50 кг. Женските са дълги около 130 см и тежки до 40 кг. Опашката е с дължина около 8 см, черна отгоре и гола отдолу. Копитата са тесни и заострени с мека възглавничка и остър външен ръб. Лятната козина на дивата коза е бледо жълтеникава, като по гърба и врата преминава в черна ивица. Главата е характерно оцветена с две бели ивици. Зиме козината е тъмна до черно кафява с белезникав корем. Дивата коза притежава добре развито обоняние, зрение и слух. Излиза на открито -сутрин и привечер, а в някои райони и през деня. Рогата са постоянни и нарастват през целия живот на дивата коза както при мъжките така и при женските екземпляри. При козлите те са по -дебели, масивни и с извити върхове, докато при женските са по-тънки и не с толкова силна извивка на върха. Черни са на цвят.

 

ХРАНЕНЕ

    Основна храна на дивата коза са тревните видове в алпийския и субалпийски пояс на планините. През зимата се спуска по -ниско и тогава употребява за храна клонки, леторасти, мъхове и лишеи. Търси активно и горски плодове

РАЗМНОЖАВАНЕ

    Дивата коза е полигамно животно. Брачният период се разтегля от октомври до средата на декември. Местата за сватбуване обичайно не се променят Бременността продължава около 170 дни. Женските раждата през май или юни, едно и по-рядко повече козлета

 

ВЪЗРАСТОВИ ГРУПИ

    Половата и възрастова структура са важни показатели за дадена животинска популация. Анализирането на тези характеристики и промяната им във времето, дават възможност да бъдат установени адаптациите на популацията към външните условия и действието на вътрешно популационните механизми. При теренните наблюдения е невъзможно определянето на точната възраст на всяко срещнато животно. По тази причина са определени т.нар. възрастови групи към отделните полове. Тъй като възрастта е постоянно променяща се във времето, прието е възрастта в години да означава навършените години. Така например едногодишно животно, означава навършена една година, въпреки че през есента действителната възраст е 18-19 месеца. Определянето на възрастовите групи е направено по няколко съображения:
    1. Класифицирането на животните при теренните наблюдения да става с достатъчна точност. Това означава да съществуват белези, по които наблюдаваното животно да бъде отнесено сигурно към дадена възрастова група. Това са ръста и формата на тялото, развитието на рогата, цвета на козината за сезона, поведението, йерархията в стадото и други.
    2. Съответната възрастова група да е свързана и с настъпващите биологични и социални вътре видови, промени характерни за вида. Това са преди всичко настъпването на половата зрелост, участието в сватбуването и размножаването, заемането на собствена територия и др.

    Приплоди (ярета, 0 годишни)
    Появяват се в края на април началото на май и присъстват само в структурата на есенния запас за съответната година. Рогата на приплодите, в края на есента достигат дължина 5 - 8 сантиметра и са слабо завити назад. Участието на приплодите в структурата на запаса е показателен за репродуктивната способност на популацията.

    Едногодишни /Годинаци/
    Това са онези приплоди, които реално са навършили една година. Формите на тялото са съразмерни, въпреки, че главата все още изглежда по-къса. Вратът е тънък и изправен и изглежда по-дълъг.    Рогата са дълги 11-14 см и високи 6-7 см. Оформена е извивката. Рогата са не по-високи от ушите.

 

            Млади /2-3 години/
    В тази възраст, височината и дължината на тялото достигат размерите на възрастните животни, но формите са стегнати и прибрани.
    През втората и третата година прираста на рогата е най- голям и видим. През втората година са дълги 16-19 см и високи 10-11 см., през третата съответно 19-21см и 14-16 см. При тези размери рогата достигат и малко надминават височината на ушите

    Зрели женски /+ 3 год/
    Това са зрелите женски през четвъртата година от живота си и по-възрастни. Телесните размери след тази възраст почти не се променят. Настъпват промени само във формата. След първото раждане, коремът видимо увисва. Главата е дълга и сравнително тясна. Височината на рогата е над 1,3-1,5 от дължината на ухото.

    Млади мъжки /2 – 6 годишни/
    Дължината на врата е равна, или по-малка от ширината, поради което изглежда къс. Главата се държи по високо и ъгъла образуван между муцуната и долната челюст е по-голям отколкото при женските. Гръдния кош е по-дълбок и мощен, като с увеличаване на възрастта това все по-ясно се вижда. Кичура около половия отвор ясно се вижда след 3-4 година, но е къс и тънък.
    През този период рогата растат интензивно, особено през третата и четвъртата година. Достигат на дължина, втората година 19 см, третата 23 см, четвъртата 24 см и петата 25 см. Височината на втората година е около 11 см, на третата 14 см и на четвъртата и петата, в зависимост от ъгъла на извивката, 15-17 см. Още през втората година височината на рогата надвишава тази на ушите, а през петата година те са над 1,5 пъти по-високи от ухото.

   Зрели мъжки /над 6 год/
   Тялото им е масивно, краката изглеждат къси и дебели. Гръдния кош е дълбок и масата на тялото е съсредоточена в предната част. Вратът е станал още по-широк и наведен и изглежда къс и квадратен. Линията на гърба е начупена
    Рогата изглеждат масивни в основата и ясно се вижда пълната извивка на върха – кука.

 

    ПОВЕДЕНИЕ

    Необходимостта от познаване реакциите на животното на терена дава възможност на наблюдаващия да определи по поведението му неговите намерения, състояние, пол, възраст, здравен статус и т.н. Ето защо предварителната информация улеснява точността на регистрираните отчети и ситуации.
    А. Адаптивно поведенчески реакции
    Обонянието на дивата коза е добре развито. Душещата дива коза заема напрегната поза, повдига възбудено опашка, изпъва врата си нагоре и често пъти уринира. Ако смутителят на спокойствието е фиксиран – визуално, или чрез обонянието – ушите се насочват в негова посока и козата енергично повдига и навежда глава неколкократно.    
    Б. Маркировъчно поведение
    Под маркировъчно поведение се разбира определени ритуални действия на дивите кози, с оглед на осъществяване на необходимата комуникация между отделните индивиди. Дивата коза притежава ясно изразени мирисни жлези, разположени непосредствено зад рогата,в тилната област на главата. Маркировъчното поведение от този тип се активира най-вече в компанията на други животни, обичайно еднорангови.
    Както мъжките, така и женските екземпляри имат навика да натриват с тази част на тила си стръкове треви, храстчета и тънки клони.    
    В. Контакти и заплахи
    Контактите могат да бъдат демонстрирани с маниерничене и показване на определени части от тялото. Заплахата е разновидност на взаимоотношенията, при което едно животно се опитва да респектира друго с поведението си.
    Контактите се наблюдават най-вече при среща с нови животни, търсещи приобщаване към групата или в индивидуални срещи
    Г. Поведение при борба
    Схватки между мъжките диви кози се наблюдават през цялата година.Освен в брачния период, борбите между пръчовете са особено разгорещени в края на зимата. Боевете протичат брутално и при невъзможност да избяга битият противник нерядко е силно травмиран и наранен. При еднорангови козли борбите се предхождат от продължителни контакти на маниерничене.    
    Д. Брачни взаимоотношения
    По време на сватбуването мъжките козли търсят стадата. Обичайно те не пасат, движат се с наведени глави и душат за себеподобни. Когато мъжкарят приближи разгонена коза, тя обикновено уринира в характерна приклекнала поза. Подушвайки урината той определя степента й на разгоненост. Разгонеността на козата е за кратък 1-2 дневен период.    
    Е. Майчински взаимоотношения
    Отделилата се за раждане коза, обичайно предварително е прогонила миналогодишното малко. Тя го прогонва с демонстративни скокове към него. Прокудено, козлето търси компанията на други себеподобни от групата. Родилата коза скоро се завръща в стадото. Козлето я следва вероятно познавайки я по миризмата,което важи отначало и за майката. При опасност то се свива дори между предните й крака. Бозае до август активно, но е възможно това да продължи и до ноември    
    И. Социална структура на групата
    Почти през цялата година дивите кози формират трайни групи.Едногодишните приплоди живеят отделно няколко седмици след раждането на техните братя и сестри в общи групи.След това всички се събират заедно. Мъжкарите търсят уединение,но формират и групи, макар и малобройни.

 

МОНИТОРИНГ

В НП Пирин към 30.06.2005 г. обитават 257 / двеста петдесет и седем /диви кози

Структурата на запаса – на база на идентефицираните по пол и възраст диви кози, а именно 227 бр - съгласно възприетата методика и отразяването и в карнетите е както следва:

 

 

   1.Съотношението на мъжки към женски животни е 1 : 3 при това с превес на зрели животни и за двата пола. Това говори за перспективна репродуктивна възможност на запаса и очакване на рязко завишена раждаемост в следващите години.
    2. Приплодите са почти 50 % от запаса на зрелите женски /52 приплода при 97 зрели женски/
    3. Едногодишните са само 9 броя на фона на високата численост на приплодите от тази година и вероятно почти същия такъв от предходната

    Забележка: Евентуалното обяснение на така регистрираната структура на запаса се съдържа най-вероятно в недифиринцираното отбелязване в карнетите на наблюдаваните животни. По редица причини голяма част от едногодишните са записани като зрели женски. Ръстът и присъствието им в общия състав на стадото често заблуждава таксаторите, така, че те ги вписват в графата на зрелите женски. Естествено ,е те да не водят тазгодишни ярета със себе си тъй като още не са полово зрели. Това обяснява от своя страна ниската отбелязана численост на едногодишните. При така възприетата корекция, естествено е броят на едногодишните да бъде по-висок. Това прецизиране е възможно при щателен оглед на стадата с далекогледни уреди и вярното им нанасяне в графите по карнетите.

    Мониторинга на дивата коза е високо специализирано занимание, достъпно за професионалисти и в по-малка степен за доброволци. Това се налага поради суровите планински условия и трудно достъпни терени в които обитава вида. От друга страна при масовизиране на кампанията, в определен ден, или период, винаги към основните таксатори могат да бъдат прикрепвани доброволци, които ще завишат резултатността от наблюденията. Дивата коза е перспективен вид с висока значимост като компонент от високопланиската фауна на Балканите и се нуждае от добра и унифицирана методика за уточняване на всички параметри на нейното съществувание